В средата на 2012 г. стартира една от последните схеми за безвъзмездна помощ по ОП „Конкурентоспособност” за периода 2007 – 2013 г. към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Самата схема – „Енергийна ефективност и зелена икономика”, се отличава в няколко аспекта от класическите грантови схеми, като разликите са свързани най-вече с процеса на кандидатстване и одобряване на проектните предложения.
Това е и схемата с най-голям бюджет до момента – 150 милиона евро, като всяка фирма кандидат може да кандидатства за безвъзмездна помощ до 2 милиона лева, които обаче трябва да съставляват от 30 до 50% от общите разходи по проекта. Т.е. самите фирми самофинансират от 50 до 70% от всички планирани разходи. В случай че кандидатът например иска максимален размер на безвъзмездна помощ от 2 милиона лева, той ще трябва да осигури собствено финансиране също от не по-малко от 2 милиона и ще изпълнява проект на обща стойност от 4 милиона.

Основната цел на схемата е да се подпомогнат фирмите от почти всички икономически сектори да извършат инвестиции в собствените си предприятия, които да допринесат за реализиране на енергийни спестявания.

Ключови моменти
Основен елемент, свързан с участието в тази схема, е необходимостта от извършване на обследване за енергийна ефективност от страна на потенциалния кандидат. Това, освен че дава възможност за получаване на по-висок процент безвъзмездна помощ, служи и като изходна точка за изчисляване на ефективността, която предприятието следва да постигне. В този смисъл извършването на такъв енергиен одит (обследване) представлява основополагаща дейност за разработването и одобрението на почти всеки проект. Възможно е да не се извършва такъв одит само ако предприятието – кандидат, възнамерява да закупи оборудване от предварително одобрен списък с типове оборудване. Списъкът е публично достъпен на интернет страницата на схемата.

Друга особеност на схемата е предвиденото условие, че кандидатите трябва да докажат, че разполагат с минимум 80% от всички планирани разходи по проекта си. В тази връзка определяща е ролята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която в случая е партньор на МИЕТ. ЕБВР работи с пет банки в страната, които могат да дадат на фирмите предварителна оферта за предоставяне на кредит. В случай че кандидатът работи с друга банка, той следва да осигури чрез нея или самостоятелно необходимия ресурс, след което банката – партньор на ЕБВР, му издава писмено потвърждение за това. Основната разлика при тези два подхода е, че в първия случай банките, които са официални партньори на ЕБВР, издават само предварителна оферта, т.е. самият кредит още не е отпуснат, докато при другия вариант – фирмата, ако не разполага с тези средства по сметките си, ще бъде принудена ефективно да вземе кредит още преди проектът й да е подаден и одобрен.
Трета специфика на схемата е „обърнатият подход” по отношение на кандидатстване и изпълнение на проектите. В общия случай одобрените кандидати провеждат тръжни процедури и избират своите доставчици, след като проектът им е одобрен. При тази схема тръжните процедури за избор на доставчици следва да бъдат проведени предварително и съответно самите процедури се одобряват на етап кандидатстване. Т.е. участва се с един наполовина изпълнен проект, като след одобрението му остава само осъществяването на физическата доставка или изпълнение на съответната дейност или услуга.

Схема и модел на проектите, с които може да се кандидатства
В настоящата схема могат да бъдат идентифицирани четири ключови участника:
ЕБВР – която чрез своите банки – партньори в страната, участва в схемата по отношение доказването на финансовите възможности на кандидатите;
асистент по проекта – специализирано звено, което проверява цялата техническа, тръжна и проектна документация, преди самият проект да е подаден в МИЕТ. Асистентът по проекта на практика гарантира, че самият проект отговаря на всички условия и правила по схемата (т.е. неговата техническа допустимост) и може да бъде финансиран;

МИЕТ – в качеството си на управляващ орган по програмата, който одобрява проектите минали вече през асистента;

асистент по верификацията – външен консултант, който верифицира законосъобразността на всички разходи, направени по проекта.

Проектите на фирмите могат да включват комплекс от дейности, които са групирани в три компонента:
Компонент 1 е по режим на държавна помощ „де минимис“ и съответно не може да надхвърля като стойност 200 000 евро. Схемата предвижда, че е задължително да се включат във всеки проект дейности по компонент 1. Такива дейности биха могли да бъдат: материали и оборудване по списък, одобрен от МИЕТ, с изключение на тези съоръжения, които са за производствени цели; СМР, водещи до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд; когенерационни инсталации за собствени нужди; системи за отопление и вентилация от ВЕИ за собствени нужди.

Компонент 2 е под режим на регионална помощ и допуска закупуването на машини, оборудване и съоръжения, включително и за производствени цели, които допринасят за намаляване на енергоемкостта на производството. Могат също така да бъдат закупувани и дълготрайни нематериални активи. Осъществяването на дейности по компонент 2 е пряко обвързано с извършването на енергиен одит, който да покаже, че в резултат от тези дейности ще се постигне енергийно спестяване над 10% в рамките на съответния елемент от системата. Това е валидно в случаите, когато се планира закупуване на оборудване, което не е включено в списъка по програмата.
На практика в този списък са включени две категории оборудване, като производственото попада в компонент 2, а непроизводственото в компонент 1. И в двата случая това е оборудване, което се счита за енергийно ефективно и за което е предвиден облекчен ред на тръжните процедури и няма нужда от енергиен одит, но за двата компонента се прилага различен режим на държавни помощи.

Компонент 3 отново е по режим „де минимис“ и включва възможност за извършване на консултантски услуги по стандарт ISO 50001, както и присъщите на всеки проект дейности по визуализация и одит. В рамките на този компонент попадат и разходите за извършване на дейността по енергиен одит, като те са ограничени като сума до не повече от 20 000 лева.

Провеждане на тръжни процедури
Основно разграничение по отношение на тръжните процедури следва да се направи от гледна точка на това, дали чрез съответната процедура се договаря доставка на оборудване (независимо по кой компонент), включено в списъка или не. В случай че се предвижда само доставка на оборудване, включено в списъка, както и извършване на услуги по компонент 3 – тогава кандидатът трябва да събере три оферти по реда, описан в указанията за изпълнение по схемата.

За всички други дейности по компонент 1 и 2 кандидатът следва да проведе процедура по реда на ПМС № 55/12.03.2007г. И в двата случая процедурите подлежат на проверка от страна на асистента по проекта. Възможно е обаче най-напред да бъде поискано от асистента по проекта да извърши проверка само на техническата допустимост на проектното предложение, която допустимост ще се базира или на проверка, че даденото оборудване е включено в списъка, или на проверка на база на извършен вече енергиен одит (т.е. тази дейност при всички положения трябва да бъде изпълнена), и едва след получаването на потвърждение за допустимостта на проекта кандидатът може да проведе останалите си процедури за доставка на оборудване и да избере своите подизпълнители.

Процес на кандидатстване и изпълнение
Като първа стъпка в подготовката на своя проект кандидатът следва да определи дейностите, които иска да осъществява в рамките на своя проект – какъв тип оборудване му е необходимо, нужно ли е извършване на СМР и т.н.

Във всички случаи, когато проектът предвижда реализиране на дейности, които не попадат в списъка с допустимо оборудване, кандидатът следва да докаже, че ще достигне енергийно спестяване – посредством заключението от извършен енергиен одит. Т.е. тази дейност обикновено следва да бъде осъществена в самото начало на подготвителния етап. Впоследствие разписаният проект, придружен от документация за проведени тръжни процедури за избор на изпълнител/и, подлежи на проверка от страна на асистента по проекта. Получаването на такова потвърждение, както и на потвърждение от страна на банка за осигурен финансов ресурс по проекта създава необходимите предпоставки за подаване на проекта в МИЕТ. МИЕТ следва да установи, че кандидатът е извършил всички необходими стъпки до този момент, като на тази база одобрява окончателно проекта и сключва с кандидата договор за безвъзмездна помощ. След сключването на договора за безвъзмездна помощ следва да бъдат осъществени всички останали дейности по проекта, като това трябва да се случи за период от не повече от 12 месеца. Кандидатът има право на свой риск да започне да изпълнява проекта си и преди той да е одобрен от МИЕТ, но след като е подаден там.

Примерни модели на проекти и срок за кандидатстване

Вариант 1: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и компонент 2, но само по отношение на доставка на оборудване, включено в списъка.

Вариант 2: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и по компонент 2 и 3, като се предвиждат и други дейности освен тези, които са включени в списъка. При този вариант задължително се осъществява и енергиен одит (по компонент 3) за дейностите извън списъка и извън компонент 3.

Проектни предложения по схемата могат да се подават в МИЕТ до 31.10.2013 г. Това е крайният срок, в който съответно следва да бъдат извършени и всички подготвителни действия по отношение на: енергиен одит, одобрение от страна на асистента по проекта, както и потвърждение от страна на банкова институция.