1. С прилагането на Националните счетоводни стандарти се осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане (текущо й периодично) на дейността на предприятието с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото му състояние в годишния финансов отчет.

2. Чрез Националните счетоводни стандарти се постигат:

а) завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;

б) унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;

в) съответствие с изискванията и правилата на международните счетоводни стандарти;

г) пълно обхващане на счетоводните обекти;

д) еднаквост при счетоводното третиране на някои отчетни ситуации, за които има алтернативни решения в Международните счетоводни стандарти;

е) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;

ж) единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.

3. Счетоводството се осъществява, като се прилага концепцията за поддържане на финансовия капитал.

Счита се, че предприятието поддържа собствения си капитал, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния период, след приспадане на: вложения капитал от собствениците през периода; сумите, разпределени между собствениците; преоценката, отразена в собствения капитал. Подържането се измерва в номинал ни парични единици, с изключение на случаите, когато се прилага НСС 29 -Представяне на финансови отчети при условия на свръхинфлация.

4. С оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство се определят следните счетоводни понятия:

4.1. Актив - ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода.

4.2. Пасив - съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода.

4.3. Собствен капитал - остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви.

4.4. Приход - нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

4.5. Разход - намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

4.6. Финансов резултат (печалба или загуба) - стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период.

4.7. Печалба/загуба от обичайната дейност — крайният икономически резултат от съпоставянето на приходите и разходите от обичайната дейност.

4.8. Счетоводна печалба/загуба - печалбата/ загубата преди начисляване на разходите за данъци.

4.9. Балансова печалба/загуба - печалбата/загубата след начисляване на разходите за данъци.

4.10. Контрол - възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на друго предприятие поради притежаването пряко или косвено на повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление.