Част първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ И ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Предмет на закона

Чл. 1.Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.

Обект на облагане

Чл. 2. Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.

Данъчно задължени лица

Чл. 3. Данъчно задължени лица по този закон са:

1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Местни физически лица

Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Чуждестранни физически лица

Чл. 5. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.

Задължения за данъци на местните физически лица

Чл. 6. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Задължения за данъци на чуждестранните физически лица

Чл. 7. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Доходи от източници в Република България

Чл. 8. (1) Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.

(2) Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

(3) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.

(4) Доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, е доход от източник в Република България, без значение дали прехвърлителят е местно лице.

(5) Възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - спортисти, общественици, дейци на науката, изкуството и културата, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице, като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници, са от източник в страната.

(6) От източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:

1. неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;

2. парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

3. възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

4. лихви, включително лихви по договор за лизинг;

5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;

6. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

7. авторски и лицензионни възнаграждения;

8. възнаграждения за технически услуги;

9. възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия.

(7) Доходи по ал. 6, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната, когато е налице влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата, където се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

(8) Доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България.

(9) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(10) Доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.

(11) При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Документиране и отчитане на доходите

Чл. 9. (1) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.

(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр "Сметка за изплатени суми" или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.

Глава втора.
ДОХОДИ И ДАНЪЦИ

Видове доходи

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл. 36, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

(2) В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.

(3) Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Придобиване на доходи

Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

(2) В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

(3) Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.

(4) Доходът по чл. 33, ал. 10 се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.

Облагаеми доходи

Чл. 12. (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

Необлагаеми доходи

Чл. 13. (1) Не са облагаеми:

1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

а) един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота;

б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години;

2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:

а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;

б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

г)движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците;

3. доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършени на регулирания български пазар на ценни книжа;

4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

5. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;

6. доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;

7. доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;

8. доходите от лихви по влогове и депозити в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки и в местни взаимоспомагателни каси;

9. лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации;

10. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела;

11. присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт;

12. обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди;

13. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;

14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;

15. помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт;

16. помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност;

17. сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;

18. стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина;

19. паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели;

20. паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта;

21. паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, които не са хазартни по смисъла на чл. 3 от Закона за хазарта, или от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип;

22. предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура";

23. получените по извънтрудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;

24. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;

25. възнагражденията на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служителите на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор;

26. доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;

27. потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.

(2) Не се смята за доход:

1. полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество, реституирано по реда на нормативен акт;

2. получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество.

(3) Не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец.

Облагане на доходите

Чл. 14. (1) С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година.

(2) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(3) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат доходите от дейности по глава седма.

Част втора.
ОБЩА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВА

Глава трета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Данъчна година

Чл. 15. Данъчна година е календарната година.

Определяне на облагаемия доход и на данъчната основа

Чл. 16. (1) Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

(2) При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Обща годишна данъчна основа

Чл. 17. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Глава четвърта.
ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

Чл. 18. (1) Сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

(2) Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с двойния размер на необлагаемата месечна данъчна основа, включително месеца на настъпване на неработоспособността и месеца на изтичане срока на валидност на решението.

Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане

Чл. 19. (1) Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи.

(2) Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходите от трудови правоотношения, се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата.

(3) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

(4) Данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път.

Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

Чл. 20. Сумата от годишните данъчни основи се намалява с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

Данъчно облекчение за деца

Чл. 21. (1) Местните физически лица, включително извършващите дейност като едноличен търговец, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните си данъчни основи:

1. при едно ненавършило пълнолетие дете - 420 лв.;

2. при две ненавършили пълнолетие деца - 840 лв.;

3. при три и повече ненавършили пълнолетие деца - 1260 лв.

(2) Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

1. към 31 декември на данъчната година детето е местно физическо лице и е български гражданин или чужденец, на когото е предоставено убежище или статут на бежанец по реда на Закона за убежището и бежанците;

2. детето не е навършило пълнолетие;

3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

(3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

а) детето не е настанено извън семейството, и

б) не е учредено попечителство или настойничество, или

2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или

3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или

4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

(5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

1. не е местно лице за годината, за която се ползва облекчението;

2. е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод.

(6) Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 - 3 и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител.

(7) Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.

(8) Обстоятелствата и условията по ал. 1 - 7 се декларират с декларация по образец.

Данъчно облекчение за дарения

Чл. 22. (1) Сумата от годишните данъчни основи се намалява с направени през годината дарения:

1. до 5 на сто, когато дарението е в полза на:

а) здравни и лечебни заведения;

б) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд "Социално подпомагане" към министъра на труда и социалната политика;

в) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;

г) детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

д) бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

е) регистрирани в страната вероизповедания;

ж) специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

з) хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

и)лица, пострадали при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, или на семействата им;

к) Българския Червен кръст;

л) социално слаби лица;

м) деца с увреждания или без родители;

н) културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;

о) юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

п) ученици и студенти в български училища за учредените и предоставените им стипендии за обучение;

р) фонд "Енергийна ефективност";

с) комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение;

2. до 15 на сто за дарение за културата;

3. до 50 на сто, когато дарението е в полза на Център "Фонд за лечение на деца".

(2) Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи по ал. 1.

(3) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер е цената на придобиване, отразена в документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите случаи размерът на дарението е пазарната цена към датата на предоставяне на предмета на дарението.

(4) За дата на извършване на дарението се смята датата на придобиване на дарението от дареното лице по смисъла на чл. 11.

(5) В сумата от годишните данъчни основи по ал. 1 не се включва годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

Ползване на данъчните облекчения

Чл. 23. Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат:

1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение по чл. 18;

2. копия на документите, удостоверяващи направените вноски - за данъчното облекчение по чл. 20;

3. декларация по чл. 21, ал. 8 - за данъчното облекчение по чл. 21;

4. копия на документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение по чл. 22.

Глава пета.
ГОДИШНИ ДАНЪЧНИ ОСНОВИ

Раздел I.
Доходи от трудови правоотношения

Облагаем доход

Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

1. стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи - за дните в експлоатация, риболовците - за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г) безплатната храна, предоставена в натура на военнослужещите съгласно чл. 234, ал. 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията, и на сумите по чл. 204, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

3. стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

4. вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

5. стойността на:

а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;

6. определените в нормативен акт допълнителни разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект;

7. компенсационните суми по чл. 240, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 210 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

8. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетенията по чл. 235, 237 и 239 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 204, ал. 4 и чл. 252 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 3, чл. 85, ал. 5, чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител;

9. социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане;

10. еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението;

11. стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до размера на необлагаемата годишна данъчна основа;

12. направените от работодателя разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;

13. направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;

14. обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване;

15. паричните и предметните награди, получени на основание и по реда на нормативен акт;

16. паричната помощ по чл. 245, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 204, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Годишна данъчна основа

Чл. 25. Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване.

Раздел II.
Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец

Облагаем доход

Чл. 26. (1) Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

(2) В облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности:

1. които се облагат с алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък по реда на този закон;

3. по чл. 13, ал. 3 на едноличните търговци, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители.

(3) При формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) За целите на определянето на облагаемия доход по ал. 2 частта от неразпределяемите приходи/разходи, съответстващи на дейностите по ал. 2, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи/разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите по ал. 2 и всички нетни приходи от продажби.

(5) Едноличните търговци, които извършват дейности, които подлежат на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат при условията и по реда на същия закон.

(6) По реда на ал. 1 - 5 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец

Чл. 27. (1) Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

1. не са в режим на съсобственост, или

2. са част от съпружеска имуществена общност.

(2) Вещите по ал. 1 се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и цената по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

(5) Ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя като разлика между:

1. пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.

(6) Данъчните временни разлики по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, които са свързани с вещ по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на продажбата по ал. 5 и през следващите години.

(7) Пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице - собственик, както и при последващо прилагане на ал. 2.

Годишна данъчна основа

Чл. 28. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване.

Раздел III.
Доходи от друга стопанска дейност

Облагаем доход

Чл. 29. Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

1. за доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство, за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори - със 70 на сто;

2. за доходи от продажба на произведени преработени или непреработени продукти от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове) и от ловно стопанство, както и за доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от рибно стопанство - с 60 на сто;

3. за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители, за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с окончателен годишен (патентен) данък; за доходи от продажба на произведена декоративна растителност - с 50 на сто;

4. за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения - с 35 на сто;

5. за доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия - с 10 на сто.

Годишна данъчна основа

Чл. 30. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Раздел IV.
Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

Облагаем доход

Чл. 31. (1) Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 20 на сто разходи.

(2) Придобитите вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, се смятат за доходи от наем по ал. 1.

(3) Облагаемият доход за възнаграждения по договори за франчайз и факторинг, както и по други договори за предоставяне за ползване на права, се определя по реда на ал. 1.

Годишна данъчна основа

Чл. 32. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.

Раздел V.
Доходи от прехвърляне на права или имущество

Облагаем доход

Чл. 33. (1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:

1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

(6) Цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е:

1. документално доказаната цена на придобиване на имуществото;

2. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане;

3. нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал;

4. документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице - в случаите на замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото;

5. частта от непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове - в случаите на направени непарични вноски в търговско дружество;

6. пазарната цена по чл. 10, ал. 4 на имуществото, придобито при замяна - в случаите на продажба/замяна на имущество, придобито при замяна;

7. документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана до 1997 г. включително с общия индекс на потребителските цени, обявен от Националния статистически институт - в случаите на продажба или замяна на имущество, придобито преди 1 януари 1998 г.

(7) Когато продажната цена по ал. 1 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула:

ОДДГ = [(ПЦ-ЦП) - 0.10*(ПЦ-ЦП)]*ЧПП/ПЦ

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ПЦ е продажната цена;

ЦП е цената на придобиване;

ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

(8) Когато продажната цена по ал. 2 се плаща на части в различни данъчни години, за всяка от тези данъчни години облагаемият доход се определя по следната формула:

ОДДГ = (ПЦ-ЦП)*ЧПП/ПЦ

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ПЦ е продажната цена;

ЦП е цената на придобиване;

ЧПП е частично полученото плащане през данъчната година.

(9) Доходът, получен във връзка с предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, подлежи на облагане независимо от обстоятелствата по чл. 13. Облагаемият доход се определя по следната формула:

ОДДГ = [(ДЦ-ЦП) - 0.10*(ДЦ-ЦП)]*ПВ/ДЦ

където:

ОДДГ е облагаемият доход за данъчната година;

ДЦ е определената по договора цена на имуществото;

ЦП е цената на придобиване;

ПВ са получените вноски през данъчната година без съдържащите се в тях лихви.

(10) Облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието.

Годишна данъчна основа

Чл. 34. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година.

Раздел VI.
Доходи от други източници

Облагаем доход

Чл. 35. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от:

1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

2. парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;

4. производствени дивиденти от кооперации;

5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Годишна данъчна основа

Чл. 36. Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.

Част трета.
ОКОНЧАТЕЛНИ ДАНЪЦИ

Глава шеста.
ОКОНЧАТЕЛЕН ДАНЪК ЗА ДОХОДИ ОТ ИЗТОЧНИК В БЪЛГАРИЯ И ЧУЖБИНА

Облагане на доходи на чуждестранни лица

Чл. 37. (1) С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат следните доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица:

1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

2. стипендии за обучение в страната и чужбина;

3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;

5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

6. авторски и лицензионни възнаграждения;

7. възнаграждения за технически услуги;

8. възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - спортисти, общественици, дейци на науката, изкуството и културата, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице, като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;

9. доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;

10. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;

11. вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост;

12. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.

(2) Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 1 - 9 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, а за доходите по ал. 1, т. 10, 11 и 12 - върху сума, равна на определения по реда на чл. 33 облагаем доход.

(3) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 1, освободени от облагане по чл. 13 и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство.

(4) Обстоятелствата по ал. 3 се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13.

Доходи на местни и чуждестранни физически лица

Чл. 38. (1) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:

1. местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;

2. местно физическо лице от източник в чужбина.

(2) Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

(3) Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутната сума на начислените разходи.

(4) Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията.

(5) С окончателен данък се облагат облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества:

1. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина;

2. от местни физически лица при замяната на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;

3. от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.

(6) Облагаемият доход по ал. 5 се определя към момента на замяната и е положителната разлика между пазарната цена на придобитите при замяната акции/дялове и цената на придобиване по чл. 33, ал. 6 на акциите или дяловете в преобразуващото се дружество.

(7) Пазарната цена по ал. 6 се приема за цена на придобиване по чл. 33, ал. 6 при последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, както и при последващо прилагане на ал. 6.

(8) С окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", придобити на датата на:

1. обратно получаване на внесените суми за застраховки "Живот";

2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;

3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;

4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;

5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;

6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка "Живот" се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

(9) Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19.

(10) С окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г".

Глава седма.
ОКОНЧАТЕЛЕН ГОДИШЕН (ПАТЕНТЕН) ДАНЪК

Лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 39. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложението (патентни дейности), се облага с окончателен годишен (патентен) данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага ал. 1. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на този закон.

(3) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, данъчно задълженото лице се облага по общия ред на този закон.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 едноличните търговци дължат авансови вноски съгласно чл. 43, ал. 5 за текущата година от тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 2 и 3. Направените вноски по чл. 69 се приравняват на авансови вноски.

(5) Физическите лица, които не са еднолични търговци, в случаите по ал. 2 и 3 не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон. Направените вноски по чл. 69 се приспадат от данъка върху общата годишна данъчна основа на лицето.

(6) В случаите по ал. 2 и 3 окончателният годишен (патентен) данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 2 и 3.

(7) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

Общи правила за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 40. (1) Окончателен годишен (патентен) данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложението.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно. В тези случаи данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите.

(3) Физическите лица и едноличните търговци, извършващи патентна дейност, която не се извършва в обект, определят данъка в зависимост от населеното място по постоянен адрес.

(4) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в раздел I, т. 1 и 2 на приложението през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на окончателния годишен (патентен) данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(7) Доходите от дейности, които не са посочени в приложението, се облагат по общия ред.

Данъчни облекчения при облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 41. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в раздел I, т. 1 - 36 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в раздел I, т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в раздел I, т. 10, 12 и 13 на приложението, заплащат 50 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 59 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 40, ал. 5 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Част четвърта.
ДАНЪЧНИ РАЗМЕРИ. ОПРЕДЕЛЯНЕ, УДЪРЖАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА. ДЕКЛАРИРАНЕ

Глава осма.
АВАНСОВО УДЪРЖАНЕ НА ДАНЪКА

Авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения

Чл. 42. (1) Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа.

(2) Месечната данъчна основа по ал. 1 се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява със:

1. удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;

2. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2;

3. данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

(3) Размерът на дължимия данък се определя съгласно следната таблица:

Месечна данъчна основа	Данък
до 200 лв.	необлагаеми
от 200 до 250 лв.	20 на сто за горницата над 200 лв.
от 250 до 600 лв.	10 лв. плюс 22 на сто за горницата над 250 лв.
над 600 лв.	87 лв. плюс 24 на сто за горницата над 600 лв.

(4) Данъкът по ал. 3 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

(5) Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 3, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания.

(6) Внесеният от работодателя данък по ал. 5 не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания данък по ал. 4.

(7) Алинея 5 не се прилага за частични плащания за съответния месец, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец е изплатен до края на следващия месец.

(8) Данъкът по ал. 1 - 7 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

Авансов данък за доходи от стопанска дейност

Чл. 43. (1) Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък, когато облагаемият доход на лицето от всички източници на доходи по смисъла на чл. 12, намален с внесените през годината задължителни осигурителни вноски, превиши размера на необлагаемата годишна данъчна основа.

(2) Данъкът по ал. 1 е в размер 15 на сто от придобития облагаем доход по чл. 29 и се определя от:

1. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, платци на доходи от стопанска дейност;

2. придобилите доходите лица - в останалите случаи.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 данъкът се удържа от платеца при изплащането на дохода.

(4) Данъкът по ал. 2 се внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68.

(5) Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

Чл. 44. (1) Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък, когато облагаемият доход на лицето от всички източници на доходи, намален с внесените през годината задължителни осигурителни вноски, превиши размера на необлагаемата годишна данъчна основа.

(2) Данъкът по ал. 1 е в размер 15 на сто върху придобития облагаем доход по чл. 31.

(3) Данъкът по ал. 2 се внася в сроковете и по реда на чл. 67 и 68.

Удостоверяване на удържан данък

Чл. 45. (1) При поискване от лицето работодателят издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък.

(2) В служебната бележка по ал. 1 се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка от работодател по чл. 49, когато удържането/възстановяването е извършено до 31 януари на следващата година.

(3) Когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, служебната бележка по ал. 1 се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях.

(4) Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.

Глава девета.
РАЗМЕР НА ОКОНЧАТЕЛНИЯ ДАНЪК ПО ГЛАВА ШЕСТА

Размер на окончателния данък по глава шеста

Чл. 46. (1) Данъкът по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 е в размер 10 на сто, данъкът по чл. 38, ал. 1 е в размер 7 на сто, данъкът по чл. 38, ал. 8 и 10 е в размер 15 на сто.

(2) В случаите на получаване на суми след изтичане на срока на договора за застраховка "Живот", който е 15 или повече години, данъкът по чл. 38, ал. 8 е в размер 7 на сто.

(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68.

Приложими окончателни данъци за едноличните търговци

Чл. 47. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, прилагат разпоредбите за облагане на разходите и за данъците, удържани при източника, на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Глава десета.
ГОДИШНО ОБЛАГАНЕ

Годишна данъчна таблица

Чл. 48. (1) Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно следната таблица:

Обща годишна данъчна основа	Данък
до 2400 лв.	необлагаеми
от 2400 до 3000 лв.	20 на сто за горницата над 2400
от 3000 до 7200 лв.	120 лв. плюс 22 на сто за горницата над 3000 лв.
над 7200 лв.	1044 лв. плюс 24 на сто за горницата над 7200 лв.

(2) От определения по ал. 1 данък се приспада данъкът, авансово удържан, съответно внесен, през данъчната година.

(3) От определения по ал. 1 данък се приспада и удържаният, съответно внесеният, през данъчната година окончателен данък за доходи по чл. 37 на физическо лице, което за данъчната година се смята за местно физическо лице.

(4) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Годишен данък за доходи от трудови правоотношения

Чл. 49. (1) Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

(2) Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.

(3) Годишната данъчна основа по чл. 25 се намалява с годишния размер на:

1. данъчните облекчения по чл. 19 и 22, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;

2. данъчните облекчения по чл. 18, 20 и 21.

(4) Алинея 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:

1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение по чл. 18;

2. копия на договорите със застрахователното/осигурителното дружество - за данъчното облекчение по чл. 19;

3. копия на документите, удостоверяващи направените вноски - за данъчното облекчение по чл. 20;

4. декларация по чл. 21, ал. 8, удостоверяваща, че към датата на подаването й са налице обстоятелствата по чл. 21 - за данъчното облекчение по чл. 21;

5. копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение по чл. 22.

(5) Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.

(6) Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.

(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.

Глава единадесета.
ДЕКЛАРИРАНЕ

Раздел I.
Годишна данъчна декларация

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Чл. 50. (1) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

2. придобитите през годината доходи по чл. 13, ал. 3 и за доходите, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък;

3. притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

(2) Чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

(3) Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи.

(4) Към данъчната декларация по ал. 1 се прилагат служебните бележки по чл. 45, както и документи, удостоверяващи внасянето на авансовия данък по чл. 43 и 44.

(5) Когато на местно физическо лице е удържан данък в друга държава, лицето прилага към годишната данъчна декларация удостоверение за размера на удържания данък, издадено от компетентните власти на другата държава, и легализиран превод на удостоверението на български език.

Приложения към годишната данъчна декларация за едноличните търговци

Чл. 51. (1)Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет, включително приложенията към него.

(2) Еднолични търговци, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Когато независимият финансов одит не е завършил до 30 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.

(3) Когато завереният годишен финансов отчет се различава от годишния финансов отчет по ал. 1, в резултат на което се изменя облагаемият доход по чл. 26, заедно с подаването на заверения годишен финансов отчет се подава и коригираща декларация по чл. 50.

Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Чл. 52. Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

1. доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или

2. необлагаеми доходи, посочени в този закон, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 3, и/или

3. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38, и/или

4.доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък.

Срок за подаване на годишната данъчна декларация

Чл. 53. (1) Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

(2) Лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 10 февруари на следващата година, ползват отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация.

(3) Лицата, които подадат годишна данъчна декларация в срока по ал. 1 по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че не са приложили ал. 2.

Място на подаване на годишната данъчна декларация

Чл. 54. (1) Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка.

(2) Когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 - 2 годишната данъчна декларация се подава в Териториалната дирекция - София, на Националната агенция за приходите.

Раздел II.
Данъчна декларация за доходи, облагаеми с окончателен данък

Задължение за подаване на данъчна декларация за доходи по глава шеста

Чл. 55. (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава от лицето, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.

(3) В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията.

Срок за подаване на данъчна декларация за доходи по глава шеста

Чл. 56. (1) Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на данъка по чл. 65 и 67.

(2) Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 за доходи по чл. 38, ал. 5 се подава от лицето, придобило дохода, до края на месеца, следващ месеца на придобиване на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество.

Място на подаване на данъчната декларация за доходи по глава шеста

Чл. 57. (1) Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.

(2) Когато данъчната декларация по чл. 55, ал. 2 на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 - 2 данъчната декларация се подава в Териториалната дирекция - София, на Националната агенция за приходите.

Удостоверение за платен данък от чуждестранно физическо лице

Чл. 58. Удостоверение по образец за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55.

Раздел III.
Данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Задължение за подаване на данъчна декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 59. (1) Лицата, които подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава седма, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(2) Лицата декларират с декларация по ал. 1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Лицата подават данъчна декларация по този член и за възникването на обстоятелствата по чл. 39, ал. 2 и 3 през съответния период.

Срок за подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 60. (1) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се подава до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 2 се подава в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелствата.

(3) Данъчната декларация по чл. 59, ал. 3 се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 39, ал. 2 и 3.

(4) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 и в същия срок заплатят пълния размер на окончателния годишен (патентен) данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

Място на подаване на данъчната декларация за облагане с окончателен годишен (патентен) данък

Чл. 61. (1) Данъчните декларации по чл. 59 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местните физически лица, включително на едноличните търговци, носители на задължението за данъка.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Териториалната дирекция - София, на Националната агенция за приходите.

Раздел IV.
Срокове и място за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от едноличен търговец

Задължение и срокове за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от еднолични търговци

Чл. 62. За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите за деклариране на данъка на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Място на подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от еднолични търговци

Чл. 63. Декларациите по чл. 62 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Раздел V.
Утвърждаване на образци

Утвърждаване на образци

Чл. 64. (1) Образците на данъчните декларации по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(2) Образецът на декларацията по чл. 21, ал. 8 се утвърждава със заповед на министъра на финансите.

(3) Образците на сметка за изплатени суми и на служебна бележка по този закон, както и на удостоверението по чл. 58 и справката по чл. 73, ал. 1, се утвърждават със заповед на министъра на финансите.

(4) Заповедите и образците по ал. 1 - 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Глава дванадесета.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

Раздел I.
Срокове и място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

Срокове за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

Чл. 65. (1) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, т. 1 - 9 и чл. 38, ал. 10 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.

(2) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.

(3) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са начислени разходите.

(4) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял.

(5) Алинея 4 не се прилага за доходите от ликвидационни дялове в случаите на прехвърляне на имущество при преобразуване по реда на чл. 265 от Търговския закон, за които данъкът се внася по реда на чл. 67 от едноличния търговец, придобил дохода.

(6) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10 - 12 и чл. 38, ал. 5 се внася по реда на чл. 67 от лицето, придобило дохода.

(7) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8 се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество в срок до края на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице.

(8) Застрахователното/осигурителното дружество по ал. 7 установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице - носител на задължението за данъка.

(9) Когато доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1 са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода по ал. 1, от вземането на решение по ал. 2, от начисляването на разходите по ал. 3, съответно от начисляването на ликвидационния дял по ал. 4.

(10) Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл. 42, 43 и чл. 49, ал. 2 и 5, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

(11) Данъкът по чл. 42, ал. 5 се внася до края на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните плащания.

Място за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода

Чл. 66. Данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Раздел II.
Срокове и място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

Срокове за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

Чл. 67. (1) Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

(2) Не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 2, т. 2 и чл. 44 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

(3) Данъкът по чл. 46, определен към момента на замяната по чл. 38, ал. 5, се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества.

(4) Дължимият данък по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Място за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода

Чл. 68. (1) Данъкът по чл. 43, 44, 46 и 48 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.

(3) Когато не може да се установи мястото за внасяне на данъка по реда на ал. 1 и 2, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София-град.

Раздел III.
Срокове и място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

Срокове за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

Чл. 69. (1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава седма се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на окончателен годишен (патентен) данък през данъчната година, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 59, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

Място за внасяне на окончателния годишен (патентен) данък

Чл. 70. Окончателният годишен (патентен) данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.

Раздел IV.
Срокове и място за внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци

Срокове за внасяне на алтернативни данъци от едноличните търговци

Чл. 71. За дейностите, облагани по чл. 26, ал. 5, едноличните търговци прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане относно сроковете за внасяне на данъка.

Място на внасяне на алтернативни данъци от еднолични търговци

Чл. 72. Данъците по чл. 71 се внасят в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Част пета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ НА ДРУГИ ЗАКОНИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК, УДЪРЖАН В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Глава тринадесета.
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Задължения за предоставяне на информация от платци на доходи

Чл. 73. (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии.

(2) Справката по ал. 1 се предоставя в срок до 30 април на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

(3) Когато лицата по ал. 1 са изплатили през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката по ал. 1 се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(4) Работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните.

Задължения за предоставяне на информация от държавни органи

Чл. 74. (1) Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходимата информация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно съгласно глава първа.

(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

Глава четиринадесета.
ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

Приоритетно прилагане на данъчна спогодба или друг международен договор

Чл. 75. Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Данъчен кредит

Чл. 76. (1) Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) При необходимост министърът на финансите може да:

1. определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;

2. уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;

3. не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

Чл. 77. При определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Глава петнадесета.
ПРИСПАДАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК, ПЛАТЕН В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

Приспадане на данък, удържан в друга държава - членка на Европейския съюз

Чл. 78. (1) Удържаният данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец на местни физически лица, с изключение на еднолични търговци, се приспада от дължимия данък върху общата годишна данъчна основа на лицето, определен в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50.

(2) Ако след приспадането по ал. 1 има остатък, той се възстановява въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към годишната данъчна декларация по ал. 1, съответно към искането по ал. 2, се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

Възстановяване на данък, удържан в друга държава - членка на Европейската общност

Чл. 79. (1) Физическо лице, с изключение на едноличните търговци, което не е имало задължение за подаване на декларация по чл. 50, има право да си възстанови удържания данък в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург за доходи от спестявания, изплатени от агент-платец.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на искане в сроковете и по реда на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към искането по ал. 2 се прилага документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания в държавата по ал. 1 данък, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.

Част шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 81. Лице - платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 82. (1) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.

Чл. 83. (1) Едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 1 за представяне на годишен финансов отчет, включително приложенията към него, или не го представи в срок, се наказва с имуществена санкция в размер до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

(3) Едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 2 за подаване на копие от доклада по Закона за независимия финансов одит или не го подаде в срок, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер до 4000 лв.

Чл. 84. (1) Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв.

Чл. 85. (1) Нарушенията по този закон се установяват с акт на орган по приходите.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 86. За налагането на административни наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "България" или "страната" е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

2. "Постоянен адрес" е адресът по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските документи за самоличност.

3. "Място на стопанска дейност" е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. "Определена база" е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

5. "Дивидент" е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

6. "Ликвидационен дял" е:

а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;

б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;

в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;

г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;

д) доход с характер на дял по букви "а" - "г" при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.

7. "Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

8. "Франчайз", "факторинг", "авторски и лицензионни възнаграждения" и "възнаграждения за технически услуги" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

9. "Пазарна цена" е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

10. "Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

11. "Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа" са сделките:

а) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) сключени на официалния и неофициалния регулиран пазар в страната по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, без блоковите и други сделки с ценни книжа, които съгласно правилника на регулирания пазар подлежат единствено на регистриране на регулирания пазар;

б) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и сделките при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

12. "Допълнително доброволно осигуряване" е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване.

13. "Доброволно здравно осигуряване" е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване.

14. "Застраховки "Живот" са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

15. "Доходи от инвестиции на техническите резерви" е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.

16. "Застрахователно обезщетение" е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.

17. "Рента" е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването й от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

18. "Аренда" е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.

19. "Производствени дивиденти" са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.

20. "Потребителски дивиденти" са дивидентите, разпределени за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията.

21. "Непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

22. "Приемен родител" е всяко лице от приемно семейство по чл. 31 от Закона за закрила на детето.

23. "Здравни заведения" са заведенията по чл. 21, ал. 2 от Закона за здравето.

24. "Лечебни заведения" са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения.

25. "Дарение за култура" е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

26. "Трудови правоотношения" са:

а) правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда;

б) правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и служещите в съответните министерства - от друга;

в) (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд;

г) правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията - от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание - от друга страна;

д) правоотношения с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон;

е) правоотношениятата, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната.

27. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.

28. "Упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец.

29. "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

30. "Извънтрудови правоотношения" са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

31. "Интелектуална собственост" е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

32. "Собствен капитал на предприятието" във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 10 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

33. "Предприятие" е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

34. "Данъчна спогодба" е:

а) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите;

б) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата;

в) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите;

г) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществата;

д) спогодби и договори за избягване на двойното данъчно облагане в областта на международния въздушен транспорт без оглед на това, дали посочените спогодби и договори са междудържавни или междуправителствени.

35. "Данъчен кредит" е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.

36. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

37. "Оборот" за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

38. "Обект" за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложението, в т. ч.:

а) средствата за подслон и местата за настаняване;

б) заведенията за хранене и развлечения;

в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;

г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо дали същите служат и за други цели или са част от недвижим имот.

39. "Работно място" е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

40. "Жители" за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък са лицата с настоящ адрес в съответното населено място по данни от месец декември на предходната година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

41. "Настоящ адрес" е адресът по смисъла на чл. 94 от Закона за гражданската регистрация.

42. "Развлекателни игрални автомати" са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.

43. "Средства за подслон" и "места за настаняване" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма.

44. "Нетна търговска площ" е площта в съответния търговски обект, в т.ч. и щандовете, която е достъпна за купувачите.

45. "Заведения за хранене и развлечения" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма.

46. "Бюфет, павилион, каравана" са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

47. "Средно претеглена цена" е цената, която се определя по следната формула:

СПЦ = (ЦП1*БР1 + ЦП2*БР2 + ... + ЦПn*БПn) / (БР1 + БР2 + ... + БРn)

където:

СПЦ е средно претеглена цена;

ЦП1,2...n е цената на придобиване на съответния финансов актив;

БР1,2...n е броят на финансовите активи, придобити на цена ЦП1,2...n.

48. "Съоръжение" във връзка с прилагането на раздел I, т. 35 от приложението е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).

49. "Доходи от спестявания" са:

а) доходите, свързани с всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали са гарантирани с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, лихвите и отстъпките от облигации и бонове, както и доходите от продажба на облигации и бонове (премии и печалби); не се смятат за доход от спестявания неустойките за закъснели плащания;

б) доходите от лихви, реализирани или капитализирани при продажбата, възстановяването или обратното изкупуване на вземанията за дълг по буква "а";

в) доходите по букви "а" и "б", изплатени пряко или чрез агент-платец и разпределени от:

аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в друга държава членка;

бб) агент-платец, сертифициран в държавата членка, в която е установен, като приравнен на колективна инвестиционна схема;

вв) колективна инвестиционна схема, установена в трета държава;

г) доходите от продажба, възстановяване или обратно изкупуване на акции и дялове в лица по букви "аа", "бб" и "вв", при условие че тези лица инвестират пряко или косвено (чрез лица по букви "аа", "бб" и "вв") повече от 40 на сто от активите си във вземания за дълг по буква "а".

50. "Агент-платец" е всяко лице, извършващо стопанска дейност на територията на Кралство Белгия, Република Австрия и Великото Херцогство Люксембург, което изплаща доход от спестявания на местни физически лица по този закон, включително когато е посредник при изплащането на дохода.

§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО на Съвета относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношения на дружества от различни държави членки и Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Законът за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 63 от 2006 г.) се отменя.

§ 4. (1) Лице, което към 31 декември 2006 г. е основен работодател по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, преизчислява по реда на същия закон окончателно данъка върху доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения на годишна база до 31 януари 2007 г.

(2) За разликата в данъка във връзка с преизчисляването по ал. 1 се прилага чл. 49, ал. 5, 6 и 7.

(3) Работодателите по смисъла на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица издават служебната бележка по чл. 38 на същия закон за доходи от трудови правоотношения, получени през 2006 г.

§ 5. За облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на този закон, начислен, но неизплатен до влизането в сила на този закон, размерът на дължимия авансов данък при окончателното изплащане на дохода се определя по чл. 42, ал. 3.

§ 6. (1) Доходите, получени до влизането в сила на този закон, различни от доходи от трудови правоотношения, и подлежащи на облагане по отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, за които датата на придобиване на дохода по този закон е след 1 януари 2007 г., се приспадат при определяне на облагаемия доход по този закон.

(2) Частта от облагаемите доходи, които на основание чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица не са участвали при определяне на данъчната основа по смисъла на същия закон, се декларират като облагаем доход по този закон през следващите данъчни години до изчерпване на остатъка от годините по чл. 22, ал. 2 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

§ 7. (1) Доходите, получени през 2006 г. и подлежащи на деклариране по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица, се декларират до 15 април 2007 г. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 41 от същия закон.

(2) Предприятията, изплатили през 2006 г. на физически лица доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии, подават справката по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица в срок до 15 април 2007 г.

§ 8. (1) Дължимият данък за доходи, получени през 2006 г., се внася в сроковете и по реда на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

(2) За внесения данък по ал. 1 се ползва отстъпка при условията, по реда и в размера, определени с отменения Закон за облагане доходите на физическите лица.

§ 9. Образците на годишна данъчна декларация за 2006 г. и справката за 2006 г. по чл. 57 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".

§ 10. (В сила от 24.11.2006 г.) Образците на сметката за изплатени суми и служебната бележка по чл. 45, ал. 4, на удостоверението по чл. 58 и на данъчната декларация по чл. 59, ал. 1 се утвърждават в срок до 31 декември 2006 г. със заповеди на министъра на финансите. Образците и заповедите се обнародват в "Държавен вестник".

§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68 и 82 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 12. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 17 от допълнителната разпоредба думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 13. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34 и 59 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 1 и 3 и § 19г, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 14. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37 и 63 от 2006 г.) в чл. 40, ал. 3 и чл. 41 думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 15. В Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България (ДВ, бр. 59 от 2003 г.) в чл. 2, ал. 2 думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 16. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33 и 68 от 2006 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 17. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г.; бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 17, 24, 30 и 69 от 2006 г.) в чл. 33, ал. 2 думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 18. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г.; бр. 44 от 2001 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28, 32 и 38 от 2005 г., бр. 24, 30 и 63 от 2006 г.) в чл. 15а думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 19. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82 и 86 от 2006 г.) в чл. 178, ал. 2, т. 1 думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 20. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 98 от 1991 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 24, 80 и 90 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 24 и 63 от 2006 г.) в чл. 10л, ал. 3 думите "Закона за облагане доходите на физическите лица" се заменят със "Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". -------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 ноември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

§ 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 - 24, 26 - 28, 30 - 40, т. 44, буква "б", т. 47, 48, т. 49, буква "а", т. 50 - 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви "а" и "г", т. 85, буква "а", т. 91, 93, 94, т. 98, буква "а", подбуква "аа", изречение второ относно замяната, подбуква "бб", изречение второ относно замяната, подбуква "вв", изречение второ относно замяната, и подбуква "гг", изречение второ относно замяната, т. 99, букви "г" и "д", т. 101, буква "б" и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква "а", т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник".

(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

Приложение към глава седма
Раздел I

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

1. Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи - данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта:

	I група ( сума за стая, лв )	II група ( сума за стая, лв )	III група ( сума за стая, лв )	IV група ( сума за стая, лв )
1 и 2 звезди	250	200	75	25

2. Заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:

	I група (за място, лв.)	II група (за място, лв.)	III група (за място, лв.)	IV група (за място, лв.)
а) ресторанти:
1-2 звезди	35	15	5	1
3 звезди	60	30	10	6
б) заведения за бързо обслужване:
1-2 звезди	20	8	2	1
3 звезди	35	20	6	3
в) питейни заведения, с изключение на посочените в буква "е":
1-2 звезди	20	8	2	1
3 звезди	35	20	6	2
г) кафе-сладкарници:
1-2 звезди	20	8	2	1
3 звезди	50	30	10	3
д) барове:
-дневни:
2 звезди	50	30	10	3
3 звезди	84	52	24	10
-нощни:
2 звезди	63	39	14	5
3 звезди	98	65	36	20
е) бюфети, каравани и павилиониза обект:	500	300	100	75

3. Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта - данъкът се определя за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта.

а) Столична община:

Столична община	I зона	II зона	III зона	IV зона
лева за 1 кв. м	20	16	11	6

б) градовете Пловдив, Варна и Бургас - 18 лв. за 1 кв. м нетна търговска площ на обекта;

в) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
17	10	6	4	2

4. Платени паркинги - данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

	Зона/лева
Столична община	I	II	III	IV
Лева за брой място	200	150	100	80

б) други населени места:

Група/лв.	I	II	III	IV,V	VI,VII,VIII
Лева за брой място	90	60	35	20	5

5. Дърводелски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 780 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
500	360	220	100	50

6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 840 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
540	390	240	110	40

7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 2500 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV,V група	VI,VII,VIII група
1500	1000	900	700	500

8. Обущарски и шапкарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 120 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
90	60	50	40	40

9. Металообработващи услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 910 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
750	480	330	200	100

10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
840	560	350	210

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
608	390	240	132	60

11. Машинописни и/или копирни услуги - данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
594	528	462	396

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
508	427	336	224	180

12. Козметични услуги, поставяне на татуировки - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
900	630	540	450

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV,V група	VI,VII,VIII група
630	450	230	200	130

13. Маникюр, педикюр - данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
420	350	280	210

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
338	260	180	77	60

14. Часовникарски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 390 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
313	180	110	70	60

15. Тапицерски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 520 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
438	360	275	200	180

16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 1200 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV,V група	VI,VII,VIII група
890	650	450	230	190

17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 1900 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV,V група	VI,VII,VIII група
1350	1000	700	350	280

18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 560 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
405	260	180	132	100

19. Стъкларски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 700 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
540	325	240	132	100

20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 980 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
694	462	284	174	47

21. Отдаване на видеокасети под наем - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 3250 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
2500	1800	880	600	300

22. Компаньонки и компаньони - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 6440 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
6440	5200	4200	3520	3000

23. Масажистки и масажисти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 1680 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
1680	1300	960	660	500

24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 5600 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
5600	4550	3600	2750	2000

25. Фотографски услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 1040 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
750	600	440	300	200

26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 3500 лв.;

б) градовете Пловдив, Варна и Бургас - 2500 лв.;

в) други населени места:

I група	II група	III група	IV , V група	VI, VII, VIII група
1500	700	400	200	100

27. Санитарни възли, наети под аренда - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
420	350	310	280

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
340	290	240	190	150

28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 198 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
198	122	90	71	50

29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 98 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
98	85	72	61	50

30. Заложни къщи:

а) Столична община - 28 000 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
28 000	18 200	12 000	6600	3000

31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община:

I зона	II зона	III зона	IV зона
260	195	130	104

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
188	120	90	60	30

32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 1300 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
995	900	865	390	300

33. Игри с развлекателен или спортен характер - данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:

а) развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:

- Столична община - 198 лв.;

- други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
198	171	146	112	100

б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:

- Столична община - 26 лв.;

- други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
26	22	17	10	8

в) зали за боулинг и кегелбан - за игрален коридор, и билярд - за маса:

- Столична община - 140 лв.;

- други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
140	104	72	55	40

34. Фитнес центрове и спортни зали - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 4 лв. за 1 кв. м и 840 лв. за един фитнес уред;

б) други населени места:

за кв. м:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
4	3,5	2,5	2	1,5

за фитнес уред:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
840	715	540	440	300

35. Химическо чистене, пране и гладене - данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:

а) Столична община - 440 лв.;

б) други населени места:

I група	II група	III група	IV, V група	VI, VII, VIII група
440	325	243	187	133

36. Мелничарски услуги:

а) мелници за брашно - 18 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;

б) мелници за фураж стационарни - 600 лв.

37. Услуги с атрактивен характер:

а) корабчета	750 лв. на брой;
б) лодки	450 лв. на брой;
в) яхти	900 лв. на брой;
г) джетове	900 лв. на брой;
д) влакчета	30 лв. на място;
е) файтони	75 лв. на място;
ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения	150 лв. на брой оборудване;
з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни	150 лв. на брой оборудване;
и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши	150 лв. на място;
к) детски колички и моторчета	150 лв. на брой;
л) стрелбища	300 лв. на брой стрелбище.

38. Обучение на водачи на моторни превозни средства - данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:

	Столична община и I група	II група	III група	IV,V група	VI,VII,VIII група
a) мотопеди, мотоциклети	475	425	350	275	200
б) други МПС	950	850	700	550	400

39. Услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства - 2000 лв. за брой моторно превозно средство.

40. Услуги със земеделска и горска техника - данъкът се определя за брой техника, както следва:

а) комбайн - 330 лв.;

б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини - 110 лв.;

в)прикачни, навесни и стационарни машини - 11 лв.

Раздел II

Групи и зони по видове дейности

1. Групите по раздел I, т. 1 и 2 са, както следва:

а) първа група: София (включително Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас и Русе;

б)втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, включително Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, "Св. св. Константин и Елена", Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша и Беклемето; планинският курорт Банско;

в) трета група: населени места с население до 50 000 жители, с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група;

г) четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група.

2. За всички останали дейности групите и зоните по раздел I са, както следва:

а) Столичната община със следните зони:

- първа зона включва районите: "Лозенец", "Възраждане", "Триадица", "Оборище", "Средец" и "Сердика";

- втора зона включва районите: "Изгрев", "Слатина", "Красно село" и "Подуяне";

- трета зона включва районите: "Студентски", "Младост", "Надежда", "Искър", "Витоша", "Люлин", "Илинден", "Красна поляна" и "Овча купел";

-четвърта зона включва районите: "Нови Искър", "Връбница", "Кремиковци", "Панчарево" и "Банкя";

б) първа група: Благоевград, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, включително курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, в т. ч. Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, "Св. св. Константин и Елена", Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша и Беклемето и планинският курорт Банско, с изключение на дейностите по раздел I, т. 3, буква "б" и т. 26 за Пловдив, Варна и Бургас; за балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград, и за планинския курорт Банско, когато дейността е по раздел I, т. 3, буква "в", т. 5 - 32, 35 и 38 групата се определя в зависимост от категорията на населеното място;

в) втора група: Габрово, Добрич, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Разград, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол, Ботевград, Горна Оряховица, Дупница, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг, всички селища по Черноморието, с изключение на тези по предходната група; за дейностите по раздел I, т. 5 - 32, които се извършват в населено място с III, IV, V, VI, VII или VIII категория, групата се определя според категорията на населеното място съгласно букви "г", "д" или "е";

г) трета група: Кърджали, Силистра, Смолян, Димитровград, Карлово, Казанлък, Враца, Ловеч, както и населените места с III категория, с изключение на Берковица и посочените в предходните групи;

д) четвърта група: Видин, Монтана, Лом, Берковица и населените места с IV и V категория, с изключение на посочените в предходните групи;

е) пета група: населените места с VI, VII и VIII категория, с изключение на посочените в предходните групи.

3. Категорията на населеното място по т. 2 се определя в съответствие с действащата към 1 януари на данъчната година заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2003/48/ЕО НА СЪВЕТА от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания

ДИРЕКТИВА 90/434/ЕИО 1990 относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки