Пример: Бракува се автомобил, пострадал при пътно-транспортно произшествие. Счетоводната балансова стойност към датата на брака е 30 000 лв., а данъчната му стойност е 25 000 лв. Полученото от застрахователя обезщетение е в размер на 28 000 лв., а приходите от продажбата му като скраб са 1000 лв.

Финансовият резултат следва да се увеличи с 30 000 лв. и със счетоводно начислените амортизации за автомобила до датата на отписването му от счетоводния амортизационен план. В намаление се посочват само амортизациите, определени в данъчния амортизационен план за цялата година. Тъй като за данъчни цели продължават да се признават разходи за този актив, няма основание начислените във връзка с него приходи на обща стойност 29 000 лв. да бъдат третирани като данъчно непризнати.

Ще обърнем внимание, че разходът за ДДС, отчетен във връзка с корекцията на ползван данъчен кредит за автомобила, също не следва да се посочва в увеличение на финансовия резултат. Основанието за това са разпоредбите на чл. 26, т. 3 и чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, които третират като данъчно непризнат разход начисления ДДС във връзка със стопанска операция, разходът за която не се признава за данъчни цели. А в случая, независимо че автомобилът е бракуван, данъчната му стойност ще продължи да намалява финансовия резултат до пълното му амортизиране.

Накрая ще обърнем внимание и на една нова хипотеза, регламентирана в ЗДДС, при която не се прави корекция на ползван данъчен кредит. Става въпрос за чл. 80, ал. 2, т. 2, която визира отсъствието на задължение за възстановяване на ползван данъчен кредит в случаите на „унищожаване, липси или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина". Следователно, ако в нашия пример лицето разполага с документ, че катастрофата не е по негова вина, разход за ДДС (в случай на ползван данъчен кредит) няма да бъде отчитан.