Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в тези организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. В рамките на календарната година средносписъчният брой на назначените по реда на ал. 1 лица не може да бъде повече от 10 на сто спрямо утвърдената годишна средносписъчна численост на персонала. За длъжностите, на които се назначават лица по ПМС № 66, се разработва допълнително щатно разписание (чл. 2, ал. 1).

Съгласно чл. 114 КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор за работа до 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано. От цитираната разпоредба е видно, че когато трудов договор е сключен на това правно основание продължителността на месечното работно време по него не може да бъде повече от 40 часа. Тъй като за длъжностите, на които се назначават лица по ПМС № 66, се разработва допълнително щатно разписание, а за сключване на трудов договор по реда на чл. 114 КТ не е необходимо да има щатна бройка, то не би следвало при преценката за спазване на ограничението по чл. 1, ал. 2 от ПМС № 66/96 г. работодателят да включва и лицата, с които е сключил договори по чл. 114 КТ.

Основната особеност на трудовите договори по чл. 114 КТ е, че отработеното време по тях не се признава за трудов стаж. Съображението за това традиционно възприемано разрешение в нашето законодателство и съдебна практика е краткотрайната продължителност на тези договори, което не оправдава “отчитането” на трудовия стаж по тях, въпреки наличието на трудово правоотношение. Именно с оглед на утвърдената практика за сключване на тези договори с краткотрайна продължителност, то работодателите, които имат намерение да ги сключват, следва да имат предвид доколко характерът на работата, която ще се изпълнява от наетото лице и продължителността на работното време, необходимо за осъществяването и други, свързани с отговорност и възможни рискове при изпълнението й, позволяват прилагането на чл. 114 КТ.