С разпоредбата на чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. са уредени случаи, при които определени категории работници и служители имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца (вместо на обезщетение в размер на 2 месеца), въпреки че не отговарят на изискването по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на обезщетение за 6 месеца - да са работили при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството, дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

От цитираната разпоредба е видно, че правото на т.н. обезщетение при пенсиониране за срок от 2 или 6 месеца зависи от това, дали през последните 10 години от трудовия си стаж работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател. Когато работникът или служителят е работил при различни работодатели през последните 10 години от трудовия си стаж той има право на обезщетение за срок от 2 месеца.

С ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени случаи, при които, въпреки че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, то размерът на обезщетенията за тези лица се увеличава (за срок от 2 на 6 месеца). Смисълът на постановлението за увеличаване размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се състои в това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези години, са обективни (преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка в хипотезата на чл. 1, ал. 1) или когато през последните 10 години от трудовия си стаж лицата са работили като педагогически и медицински кадри и др. в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването и др. (в хипотезата на чл. 1, ал. 2).

От горното е видно, че с разпоредбата на чл. 1 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. са уредени случаи, при които определени категории работници и служители имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 месеца (вместо на обезщетение в размер на 2 месеца), въпреки че не отговарят на изискването по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на обезщетение за 6 месеца - да са работили при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

В запитването е посочено, че през последните 17 години лицето е работило като учител, като през периода 1995 - 1999 г. е било кмет. Въпреки че за този период е бил оформен неплатен отпуск, времето, през което е заемана изборна длъжност, т.е. по изборното трудово правоотношение, не се зачита за трудов стаж при същия работодател (училището), с което лицето е било в трудово правоотношение непосредствено преди пенсионирането си. Тъй като времето, зачетено за трудов стаж на изборната длъжност, влиза в последните 10 години от трудовия стаж преди пенсионирането, а това време е трудов стаж при друг, а не при същия работодател (училището), то при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето има право на 2 (две), а не на 6 (шест) брутни заплати.

В случая, чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ не може да се приложи, тъй като трудовият стаж по изборното трудово правоотношение не е придобит при работодател, който е работодател или звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието.