Според принципа, уреден в Кодекса на труда (КТ), почивките не се включват в работното време. Така, съгласно чл. 151, ал. 1 КТ, работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути и не се включва в работното време.

Изключение от този принцип са уредените физиологични режими на труд и почивка в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г. се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите. Те се въвеждат с акт на работодателя и са част от цялостната организация на работа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 6, ал. 2 от наредбата, тези почивки се включват в рамките на работния ден (работната смяна). В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 2 от наредбата. Това означава, че физиологичните режими на труд и почивка са включени в определеното работно време на предприятието и не противоречат на регламентираните в чл. 151, ал. 2 КТ почивки, които не се включват в работното време.

Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9:

- работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;

- продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа;

- да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.

На основание на чл. 4 от наредбата работодателят възлага на службата по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд. Освен това, специалистите, на които е възложено да изготвят физиологични режими на труд и почивка, извършват:

- оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;

- оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.

Когато съответните специалисти преценят, че е необходимо да се въведе физиологичен режим на труд и почивка, то той се въвежда от работодателя (в този смисъл е и писмо № 26-61 от 10.03.2005 г. на Министерство на труда и социалната политика относно физиологичните режими на труд и почивка по време на работа).