За 2008 г. се запазва Вече придобилото традиционен характер възприемане, че извършването на стопанска дейност е свързано с необходимостта данъчнозадължените лица да извършват разходи с представителен характер. При коректното формиране на данъчната основа по реда на чл. 211 от ЗКПО следва да се определят точно начислените за съответния месец представителни разходи, свързани с дейността.

Практиката показва, че изразът „свързани с дейността" заслужава специално внимание, доколкото, ако един представителен разход не е свързан с дейността, той би участвал в преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО като данъчна постоянна разлика. В този смисъл би било полезно при отчитане на представителен разход в обхвата на чл. 204, т. 1 от ЗКПО да бъде „маркирано" при какви обстоятелства е извършен той от гледна точка на връзката и обусловеността му спрямо извършваната от лицето дейност. В противен случай би могло да възникне практическо затруднение при обосноваването на конкретен представителен разход като такъв, „свързан с дейността".

Друга често срещана практическа трудност възниква по повод на разграничаването на „представителните разходи" от „разходите за реклама". Обхватът на последните се определя в § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО като разходи за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчнозадълженото лице в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Подобно на други норми, в новия ЗКПО възниква въпросът, как следва да бъдат оценени „рамките на обичайното за дейността". На този въпрос не е даден еднозначен (категоричен) отговор, поради което възникват спорове с органите на приходната администрация при извършване на последващ данъчен контрол. Ако бъде възприет крайно фискален подход, то един рекламен разход може да получи данъчно третиране дори извън облагането с данък като представителен, при което да бъде обсъждана хипотеза за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане по смисъла на част първа, глава четвърта от ЗКПО. Такъв практически пример е напълно възможен в случаите, при които данъчнозадълженото лице желае да популяризира нов продукт или да увеличи пазарния си дял (доколкото тези хипотези не са изключени от приложното поле на отклоненията от данъчно облагане).