За НАП фактурите, съставени преди възникване на облагаемата доставка като данъчно събитие и преди получаване на авансово плащане за нея, са погрешно съставени. До това заключение стигаме от написаното в т. 2.2 от писмото на НАП. В него се казва, че такива фактури трябва да бъдат анулирани по реда на чл. 116 от ЗДДС. Доколкото „анулирането е правомерно извършено, не следва да се налага административна санкция" (т. 2.7 от Писмото). За времето между данъчния период, в който е ползвано правото на данъчен кредит, и периода на анулиране на фактурата, получателят отново дължи лихва за забава.

Не е много ясно каква „административна санкция" има предвид приходната администрация. По наше мнение в ЗДДС няма разпоредба, която да позволява налагането на глоба или имуществена санкция за издаването на фактура преди възникване на облагаемото данъчно събитие (и преди да има плащане за него), както и за ползването на данъчен кредит от лицето получател по фактурата. Санкция може да бъде наложена единствено на доставчика, ако не е отразил данъчния документ в дневника за продажбите и в справката-декларация за ДДС в периода на неговото съставяне.

Макар да не става ясно от писмото, възможно е за НАП получателят на предварително фактурираната облагаема доставка да подлежи на санкциониране, съгласно чл. 182 от ЗДДС, ако е отразил фактурата в дневника за покупките и справката-декларация за ДДС в месеца на издаването й. Упоменатата разпоредба определя, че при неиздаване на данъчен документ или неотразяване на издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на ДДС в по-малък размер, на регистрираното лице се налага глоба или имуществена санкция в размера на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Тук големият въпрос е какво има предвид законът под израза „съответния данъчен период". Ако изходим от разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, според която регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, то под „съответен данъчен период" за отразяване на по-лучените фактури трябва да се разбира периодът на издаването им и следващите го 3 данъчни периода.

От тази гледна точка, когато получателят на облагаема доставка отрази в дневника за покупките и справката-декларация за ДДС още за периода на издаването и фактура, съставена преди настъпване на данъчното събитие и получаване на плащане за него, не трябва да приемаме, че фактурата не е отразена „за съответния данъчен период". Все пак, като се има предвид, че за НАП такива фактури подлежат на отразяване в периода на възникване на доставката или на получаване на авансово плащане за нея, можем да мислим, че според писмото на приходната администрация в разглежданите случаи на санкция по чл. 182 от ЗДДС подлежи получателят на доставката (както впрочем и доставчикът, ако не включи фактурата още в месеца на нейното съставяне).