Истинският тласък за създаване на международни счетоводни стандарти се появи преди около 10 години. В средата на Азиатската финансова криза няколко преприятия, чиито финансови отчети показваха, че са стабилни, изведнъж се оказаха във фалит. Това постави под съмнение правдивостта на отчетите и в частност надеждността на използваните национални стандарти.   
Без да се пресилва ролята на счетоводните стандарти и практики в Азиатската финансова криза едно е ясно – в този регион доверието във финансовите отчети се изгуби. Като последица от това инвестициите на капиталовите пазари, повечето от които бяха краткосрочни и не бяха обект на никакъв контрол, намаляха. Лихвите се покачиха, инвестициите на икономическите субекти се свиха и последва логично забавяне на икономическия разстеж.  След кризата беше малко вероятно доверието към националните счетоводни стандарти, в този им вид или преработени, да се възстанови бързо, ако изобщо можеше да се възстанови. Очевидният избор беше преминаване към международни приети стандарти.
По това време два вида счетоводни стандарти се използваха на международно ниво. Международните счетоводни стандарти (сега Международни стандарти за финансово отчитане) и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ (US GAAP).
Започна диалог, продължил три години, в който участваха Комисията по ценни книжа на САЩ (US Securities and Exchange Commission (SEC) и Европейската комисия. Резултатът от този диалог беше създаването на Съвета за международни счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB).
IASB започна да работи през 2001 г. Мисията, която ни възложиха беше да създадем висококачествени, базирани на принципи счетоводни стандарти, които да се използват на световните капиталови пазари. Където и да се намирате – Торонто, Токио и т.н. счетоводството трябва да дава един и същ отговор за едни и същи стопански операции.
Разбира се целите, които бяха поставени пред IASB бяха доста дръзки и на техния фон лесно можеше да се пропусне фактът, че преди 2001 г. много малко държави и компании използваха Международните счетоводни стандарти. По това време значими организации бяха близко или подкрепяха тезата, че US GAAP биха могли да станат глобалната норма, която да бъде използвана от компаниите и инвеститорите на световните капиталови пазари. В много отношения подобна теза не беше лишена от основания. Много от нас, работилите в международни счетоводни фирми, можеха да покажат „големия” на картата отдавна. Това беше огромна страна, обединяваща 50 щата и допираща два океана.
Времената обаче се промениха. За по-малко от 7 години повече от 100 страни по целия свят, в т.ч. 27 страни членки на Европейския съюз, вече изискват или позволяват използването на МСФО.  През 2007 г. Канада, Израел, Южна Корея и Япония обявиха плановете си за преход към МСФО. Повечето от бързо развиващите се икономики и икономиките в преход – Бразилия, Китай, Индия и Русия, се присъединиха към групата тези, които ще направят преход към МСФО, като по този начин се надяват да улеснят привличането на инвестициите, необходими за развитието им.
Тенденцията за приемане на МСФО, като глобален език за изготвяне на финансови отчети в целия свят, е ясна. Днес много мултинационални компании печелят от това, че намаляват разходите си за изготвяне на консолидирани финансови отчети, защото вместо да използват множество национални стандарти компаниите от групата използват МСФО. Инвеститорите могат да сравняват финансовите отчети на компании работещи в различни юрисдикции по-лесно. Регулаторите се доближават до създаването на международна рамка за контрол.
Вероятно сте забелязали, че до сега не споменавам САЩ, но сближаването между US GAAP и МСФО  се развива добре. Има резон да се вярва, че МСФо ще бъдат прилагани от компаниите в САЩ в близкото бъдеще. През ноември 2007 г. Комисията по ценни книжа на САЩ се съгласи да не изисква преработване на отчетите на неамериканските компании, листвани в Америка, а ко те са изготвени в съответствие с МСФО. Освен това комисията обмисля възможността да позволи на щатските компании също да използват МСФО.